Като всяка света обител, Темският манастир Свети Георги“ е разположен

Темският манастир „Свети Георги“ в Сърбия - късче българска земя

Като всяка света обител, Темският манастир „ Свети Георги “ е ситуиран на доста картинно място – в дефилето на река Темска. Самият манастир е доста прелестно място – с подредения си двор, скромните, само че добре поддържани здания и най-много със старинната си средновековна черква.

Темският манастир се намира в днешна Сърбия, в дефилето на река Темска, на към 16 километра северно от Пирот и на 104 километра северозападно от София. За да стигнете до него от Пирот, поемате в северна посока. Влизате в село Темска и в него се отклонявате за манастира нагоре към планината.

Манастирският храм „ Св. Георги “ е повдигнат през 14-ти век от братята Йоан и Константин Драгаш (Деяновичи), феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство през втората половина на 14-ти век. Според някои историографи династията е българска, съгласно други – сръбска. Братята са синове на диктатор Деян Драгаш (от там и Деяновичи), който е ктитор на Земенския манастир. Храмът е издигнат върху по-стара черква от 11-ти век. Състои се от притвор и наос с три апсиди. Изписан е главно на два стадия – през 1576 година и през 1654 година

Манастирът е бил мъжки. По време на турското иго Темският манастир неколкократно е бил рушен и след това възстановяван. През 18-ти век той се трансформира в книжовно-просветен център с учебно заведение, в което се образоват деца от целия район. Имената на няколко домакина на манастира са достигнали до нас:

- свещеник Захарий, под чието ръководство манастирският храм е изписан първоначално;
- свещеник Симеон, при който е второто изписване;
- свещеник Партений Темски, родом от село Темско и замонашил се в манастир Ксенофон в Света гора. Партений поема ръководството на Темския манастир в края на 17-ти век до гибелта си през 1725-1726 година. По негово време се построява тръбопровод и чешма пред манастирската черква, поправена е самата черква и килиите на монасите. Преди да се завърне в родния си край, духовник Партений е живял известно време в Илиянския манастир, част от Софийската Мала Света гора;
- свещеник Кирил Живкович, родом от Пирот, който през 1764 година сформира известният Темски ръкопис – алманах с 34 слова под заглавие: „ Из душевного обреда в’ неделных днех слова определена. На елементарни язык болгарскій “. Основата на езика на ръкописа е българска и църковнославянска с съветски и сръбски въздействия. Днес Темският ръкопис се пази в Библиотеката на Матица сръбска – най-старото научно, книжовно и културно сдружение в Сърбия в Нови Сад.

През 1870 година, както е известно, със султански ферман е учредена Българската екзархия. От тогава до 1878 година Темският манастир е под нейното ръководство. След Освобождението, за жалост, манастирът минава към Сръбската православна черква. От 1924 година до през днешния ден е женски манастир.

Тежка е ориста на региона към Пирот и Темския манастир след Осовбождението. Районът доста постоянно сменя страната, която го управлява – ту България, ту Сърбия. Според клаузите на Санстефанския контракт, Пирот е включен в състава на Българското княжество, само че сръбските войски остават в града и управляват региона. Според Берлинския контракт от 1878 година Района на Пирот минава в рамките на Сърбия. По това време огромна част от популацията му се изселва в прилежащия Цариброд (днешен Димитровград), останал в България по това време.

След това има няколко краткотрайни интервала в Новата история, през които Българиявременно си връща контрола върху региона към Пирот за към месец по време на Сръбско-българската война през 1885 година след популярната българска победа при Пирот на 15 ноември до Пиротското съглашение през декември същата година. След това по време на Първата международна война (1915– 1918) градът е в рамките на обединена България. По-късно по време на Втората международна война, след разгрома на Югославия от Германия през април 1941 година Западните околности, в това число и регионът на Пирот, са присъединени към България за административно ръководство до края на войната. След Втората Световна война този регион дефинитивно е откъснат от България.